Наред с козяците и топлите завивки килимът е бил неделима част от покъщината на котленския дом. За зараждането и развитието на килимарството е помогнал планинският терен с изобилни пасища, които позволяват да се отглеждат големи стада овце и едър добитък.
През лятото тези стада са били пръснати по целия Балкан, през зимата са ги откарвали в Беломорието, а по-късно в Добруджа.
От вълната са изработвали аби и шаяци, които са продавали в различни градове на Отоманската империя, а килимите са били предназначени за лична домашна употреба.
По броя на килимите, които някоя фамилия е притежавала, се е съдило за нейното благосъстояние.